Защо не да се използва силикон?

Въпреки че силиконът предлага много предимства за автомобилните приложения, има конкретни ситуации и разисквания, които могат да доведат производителите или потребителите да избягват неговото използване. Тези ограничения произлизат от свойствата на материала, цена, фактори на околната среда и функционални компромиси.

Едно значително недостатък на силиконът е неговата относително висока цена спрямо традиционните материали като каучук или полиуретан (PU). Производството на силикон включва сложни процеси, включително синтеза на силиконови полимери от сурови материали като двуокис силициев, които могат да са по-скъпи от нефтените алтернативи като PU. Този ценов барие може да отвратява производителите, които се фокусират върху бюджета, да използват силикон в масово произведени автомобили, особено в моделите за начален сегмент, където контролът на цените е от ключово значение. Например, PU кожа често се предпочита пред силиконова кожа в дължимите автосалони поради по-ниската ѝ цена, въпреки че силиконът предлага по-голяма устойчивост и еко-приятност.

Друго ограничение е производителността на силикон при приложения, изискващи висока дишамост. Природната кожа и някои материали от ПУ са по-проницаеми, което позволява въздуха да циркулира и намалява образуването на топлина – критически фактор в автомобилните седалки, особено в горещите климати. Въпреки че напредъкът като перфорираната силиконова кожа е подобрila дишамостта, силиконът все още тендира да задържа топлината по-ефективно от природните материали, което може да доведе до неудобство по време на продължително използване. Това прави традиционната кожа или дишещите синтетични ткани по-желателни в люксовите коли, където комфортът на пасажерите е най-висок приоритет.

Проблемите с околната среда, въпреки че често са по-благоприятни в сравнение с други синтетични материали, също представят предизвикателства за силиконите. Докато силиконовото кожзаменител е вегански и намалява зависимостта от животински продукти, производството на силиконови полимери все още включва енергоемки процеси и може да зависи от нефтепrozходящи съставки (въпреки че някои биоразлагаеми алтернативи на силикон започват да се появяват). Освен това, докато силиконът е по-переработван от ПУ (полиуретан), широкомащабната инфраструктура за переработка на силиконови автокомпоненти все още е недостатъчно развита, което означава, че силиконовите детайли в края на своя живот могат да допринесат за отпадъците на залежи, ако не бъдат правилно управлявани. Това се противопоставя на природната кожа, която е биоразлагаема, макар че има и собствените си разходи за околната среда, свързани със закърмването и изкарването.

Естетическите и тактилните разположения могат също да доведат до колебание при използването на силикон. Въпреки че силиконовото кожзаменител може да имитира текстурата на истинската кожа, той лишава от природните вариации и органичното усещане, които много потребители свързват с роскошта. Традиционната кожа развива уникален патин с течение на времето, характеристика, която силиконът не може да репликира, което може да разочарова ентuzиастите, които ценият вечената привлекателност на природните материали. Поради това някои потребители намеряват, че силиконовата кожа има малко синтетичен или каучуков улов (hand feel), който може да не отговаря на премиалния опит, очакван в висококласните автомобили.

В механичните приложения гъвкавостта на силикон може да е двойно остър меч. Въпреки че неговата еластичност е полезна за затвори и прокладки, той може да недостига структурната твърдост, необходима за определени носящи компоненти. Например, в системите за подръпване или тежките машинни части, металът или усилващите пластмаси често се предпочитат пред силикона поради техния по-голям напред и стабилност. Освен това, силиконовото си съпротива към лепило може да направи трудно обединяването му с други материали, което изисква специализирани техники или праймери, добавяйки сложност към производствения процес.

Накрая, съществува липса на стандартизация в качеството на силиконите при различните производители, което води до вариабилност в перформанса. Продукти от ниско качество силикон може да се деградират по-бързо при УФ излъчване или екстремни температури, компромитирайки безопасността и устойчивостта. Тази несъответствие може да направи трудно за потребителите и производителите да вярват на силиконовите компоненти, особено в критични приложения като системи за спирање или двигателни части, където провалът може да има тежки последици.

Подводейки, докато силиконът предлага значителни предимства в термическата стабилност, устойчивост и екологичност, неговото използване в автомобилите не е универсално идеално. Ограниченията по цените, ограниченията на дишането, екологичните компромиси, естетически предпочитания и механичните ограничения допринасят за ситуации, в които алтернативни материали може би са по-подходящи. По мере че технологията напредва и биобазирани формулации на силикон стават по-достъпни, много от тези ограничения вероятно ще намалеят, още повече интегрирайки силикон в материалния арсенал на автомобилната индустрия.